ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 2

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 2
ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА И ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ
Прочит: Юда 3,4 ст.

УВОД: Голямото желание на Юда е било да напише трактат – учение за ВЯРАТА И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА. Но в този момент до него достигнаха слухове, че са се появили порочни и заблуждаващи хора, които се разпостранявали заблудително учение.
В Юда изникна убеждението, че в настоящия момент трябва да се отложи писането на трактат и затова написа това послание.

И З Л О Ж Е Н И Е

Юда във пълна мяра осъзнава своя дълг и своята отговорност да бъде ПАЗИТЕЛ НА БОЖИЕТО СТАДО
Възникна опасност за чистотата на вярата и Юда осъзнавайки своята отговорност пред Бога за Божието стадо, веднага се нахвърля да защитава стадото и вярата.
Това за което Юда мечтаеше – да напише цяло учение за вярата и спасението, за което беше положил големи усилия и време и знаейки, че може би няма да му се отдаде друга възможност затова, той оставя своето желание и спешно написва това кратко послание....кр.разм....
...да ли ние сме готови да отложим и да оставим някои неща, да пренебрегнем семейство, ангажименти, желания, амбиции и да се включим първом да извършим това, което е важно за Божието стадо и вярата в Христа......
С това малко послание, Юда донесе на църквата по-голяма полза отколкото ако беше се наел да напише трактат в това време, защото до като пишеше църквата можеше да бъде пръсната и заблуждаващото учение да завладее цялото стадо.
В прочетеното слово 3 и 4 стихове, в 3 стих се обръща внимание на няколко истини.

І. ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА! – ст. 3

1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ТОВА Е НЕЩО,
КОЕТО НИ Е ПРЕДАДЕНО.
Нещата на християнската вяра, ние сами не сме ги открили, но те достигнаха до нас, като се предаваха от поколение на поколение до като достигнат до нас..... Заслугата с която понякога се окичва човек като казва ако не бях аз, ако не приех аз, ако не бех предал аз...т.н не е наша, според думите на Юда вярата не е открита директно от нас, но тя ни е била предадена – започвайки от прадядо или баба, дядовци и баби, бащи и майки и до нас.... ТОВА ОЗНАЧАВА ЧЕ ВЯРАТА Е НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗГУБЕНА, НО ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА ВЪРВИ ОТ ПОКОЛЕНИЕ КЪМ ПОКОЛЕНИЕ.
Това предаване на вярата не достигна до нас чрез студеното напечатване на книга, но тя се е предавала от поколение на поколение като жива верига, в която жива верига са включени мъже и жени, които са изпитали чудното въздействие на вярата в техния живот и са я предавали на други...

2. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА
ПРЕДАДЕНА НА СВЕТИИ.
С тези думи Юда напомня, че християнската вяра не е собственост на някой човек, а е собственост на Църквата. Вярата се предава в църквата, тя се пази от Църквата, тя е проповядвана и разбирана в Църквата.
Кр.разм...., благословенията зависят от това какво се проповядва в църквата....... човешко, за човека или Вяра в Христос и пазене на тази вяра....

3.ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА, КОЯТО
ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА.
Всеки християнин е длъжен да бъде защитник на християнската вяра. Всяко поколение при предаването на вярата на следващо поколение, трябва да я предаде неопорочена и чиста. Имало е времена, когато това предаване на вярата чиста и неопетнена е било много трудно, но всеки познал Бога със сърце и душа, със цената ни живота си е пазил вярата чиста и неопетнена предавайки я на следващото поколение. Юда под думата – да се подвизавате за вярата, има предвид да защитавате вярата която ви е предадена. Защитаването на вярата може да струва скъпо – дори и със цената на живота, но това е СВЕЩЕН И БЛАГОСЛОВЕН ДЪЛГ, което се пада на всяко поколение в църквата. Апостолите показаха на дело пазенето на вярата и мнозина заплатиха за това със живота си, предадоха вярата на други такава каквато са я получили от първоизвора – Господ Исус Христос.....
Кр.разм...., колко често в настоящия век, човек при първото изпитание или сблъсък с неправдата и или с несправедливост забравя и за вяра, и за дълг и за пазене и се отрича от вярата, оставя служение и отговорност.
Юда се обръща и казва подвизавайте се за вярата – включете се от всяко поколение да защитавате вярата и да я предадете на други с чистота и святост.

ІІ. ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ! - ст.4

Ето какво накара Юда да отложи написването на богословския трактат, който се готвеше да напише и да вземе перото и да напише това ЧУДЕСНО ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО ПОСЛАНИЕ – ОПАСНОСТ ГРОЗИ ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ..!!!
Юда пише – вмъкнали са се някои човеци, които отдавна подлежат на осъждение – ТОВА СА ХОРА, които са с нечисти мисли и в чиито живот няма място за Бога. За тях всичко са в думите, а не в практическия живот на покорност и послушание и новорождение.
Юда разкрива две характерни черти от живота на тези хора, които са се вмъкнали в църквата като крадци, представящи себи си облечени в овчи дрехи, а живота им е бил нечист и съблазнителен.





1. ТЕЗИ ХОРА СА БИЛИ ПОХОТЛИВО! –
НЕМОРАЛНИ!
Тези хора са обръщали Божията благодат – човеколюбивото отношение на Бога към човека, във възможност за неморалност в техния живот.
Болшинството от хората се опитват да скрият греховете си и да не ги показват явно, те се придържат към общите норми и правила на приличност, защото не искат хората да видят техните грехове и пороци.
Тези хората от Юдовото послание, вмъкнали са се и които подлежат отдавна на осъждение са изгубили представата за приличност, тях не ги вълнува че някой ще види техния грях или порок. Те просто високомерно и горделиво излагат пороците си на показ, те просто без притеснение и осъждение вършат нещата, които са срамни и неморални без да имат чувството на благоприличие – с думи и дела показват своята морална падналост. Тези хора са вярвали и учили други, че докато Божията благодат е безгранична да покрива и прости всеки грях, и хората могат да продължават да съгрешават колкото си искат. Те учели колкото повече грехове има толкова по-голяма е божията благодат, и не е нужно човек да мисли за греховете, защото Божията благодат ги покрива и прощава. Тези хора извращават и обръщат Божията благодат в оправдание за вършене на грехове.
Кр.разм.... и днес има такива, които казват, Бог е милостив, дай да направим това или онова, след това ще постим, ще се молим и понеже Бог е любов – Той ще ни прости......

2. ТЕЗИ ХОРА ОТХВЪРЛЯТ ХРИСТОС КАТО БОГОЧОВЕК.
Човек може в различни ситуации да се откаже от Христос, и човешката история го доказва:
А/ Някой се отказва от Христос по време на гонение...
Б/ Някой се отказва от Христос защото така му е
удобно
В/ Друг се отказва от Христос, като живота и
поведението му не отговарят на Библейския начин
на живот.
Г/ Друг се отказва от Христос защото няма ясна
представа какво представлява Христос за него..

Юда с думите – отричат Единствения Владетел и Господ наш Исус Христос разкрива, че тези хора имат две заблуди свързани с Исус Христос:

1. Те отричали, че Исус Христос наистина е бил ЧОВЕК.

Тези хора учат, че колкото повече материалното тяло е повредено от грехове, толкова по-голяма е божията благодат и убеждаване на хората, че Иисус е имал тяло, и се предполага, че Той дух - „като призрак” в човешка форма за да бъде видим.
Само антихрист отрича Христовото идване във плът, и тези хода са били под негово влияние е те са най голямата опастност защото са се вмъкнали сред Божието стадо......



2. Те отричали, че Исус Христос е и БОГ.

Те са вярвали, че между порочната – грешна материя в този свят – Тялото, и Съвършенния дух – който е Бог,
има много междинни етапи и Исус е само една от многото стъпки по пътя към Бога.
Това, което изненадващо разтревожи Юда, не е неговият сблъсък със ситуацията, когато в църквата са се вмъкнали хора, които обръщат Божията благодат в повод да съгрешават даже и с най неприличните грехове и пороци, А ОТРИЧАНЕТО КАКТО ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ ТАКА И БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ИСУС ХРИСТОС!
Това го правят само онези, които са под влиянието на Антихрист.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
В 3 и 4 стихове от посл.на Юда нека запомним:

І. ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА! – ст. 3

1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ТОВА Е НЕЩО,
КОЕТО НИ Е ПРЕДАДЕНО.
2. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА
ПРЕДАДЕНА НА СВЕТИИ.
3.ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА, КОЯТО
ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА.


ІІ. ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ! - ст.4
1. ТЕЗИ ХОРА СА БИЛИ ПОХОТЛИВО! –
НЕМОРАЛНИ!
2. ТЕЗИ ХОРА ОТХВЪРЛЯТ ХРИСТОС КАТО
БОГОЧОВЕК.
- Те отричали, че Исус Христос наистина е бил
ЧОВЕК.
- Те отричали, че Исус Христос е и БОГ.


29.09.2011
ЯМБОЛ пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 1

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 1
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ХРИСТИЯНИН
Прочит: Юда 1,2 ст.

УВОД: Много неща говорят за човека какъв е той, отколкото самия човек говори за себе си. Много неща откриват какъв е характера на човека, отколко името по което го наричаме. В своето послание Юда нарича себе си – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ и БРАТ ЯКОВОВ.
Тези две наименования с които нарича Юда себе си, ни говорят за две много важни неща за него, които неща трябва да са важни и за всеки Христов последовател.

И З Л О Ж Е Н И Е

1. ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО!

Юда се представя като брат Яковов, и с това свое представяне той напълно е съгласен да играе не първата и важна роля, но да играе втората – по маловажна роля. Той е съгласен да го познават не като самият той какво може и какво представлява, но е съгласен да го познават като брата на Яков. В това той си прилича с Андрей – брата на Петър, за който четем в Йн.6:8... Един от учениците му – Андрей брат на Петър му казва.....

И двамата са били известни на хората чрез родствените връзки с по известните и авторитетни техни братя. Напълно е възможно и двамата – Юда и Андрей, да се разсърдят и да се обидени на хората, че ги свързват с тези които са по известни от тях, че и чрез тях отново се споменават имената на другите им братя, които получават по голям авторитет, почит и признателност. И двамата – Юда и Андрей притежаваха големия дар наречен ЗАДОВОЛСТВО ДА ИГРАЯТ ВТОРА РОЛЯ която им се преписва без да държат за първенство.
Колко е важен този дар за нас божиите чада и колко много той липсва в живота ни, защото не всеки е готов да изпълни втора роля и се стреми към първенство. Стремежът към първенствуване винаги носи борби и разделения. Юда ни дава прекрасен пример на смирение.

2. ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА ПОЧИТ.

Като всеки един човек и Юда има силно желание за почит от страна на другите. Но почитта, която Юда търси за себе си, коренно се различава от желанието и стремежа на мнозина християни, които търся авторитет, почит, уважение, признателност, първенсто и пр...,
Юда си позволява единствено да бъде – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ!
За Юда това означава само една цел и намерение – КАТО СЛУГА ДА БЪДЕ ВИНАГИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ДА ГО СЛЕДВА, ДА МУ СЛУЖИ И ДА ИЗПЪЛНИ НЕГОВАТА ЦЕЛ И ВОЛЯ.....

Славата и авторитета, който християнина въобще може да получи В ЖИВОТА СИ – Е ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!!!

Славата и авторитета в христианството не е в голямата титла, не е в първенствуването, не е в заеманата първа позиция в църквата, а обличането с дрехата на слугуване, покорност, вършене на волята на Исус. За Юда единствената и най голямата почит е – да бъде слуга не на кой да е, но на Господ Исус Христос за да може Бог да постнигне Своята цел – спасението на грешниците......

В това въведение на първия стих, Юда употребява три думи за да охарактеризира християнина:

1. ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
Думата ПРИЗВАН се употребява в три важни сфери на живота!

А/. Човек е призван към изпълнение на дълг и отговорност.
Християнина е призван към изпълнение на задачи поставени от Бога и отговорност за служенето на Господ Исус Христос – словото казва: Мат.7:21... Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Б/. Християнина е призван да дойде на празник и да се радва.
Радостта трябва да бъде като радост причинена от празник и веселие. Християнина трябва да се радва защото е призван – поканен е да бъде гост на Бога.

Пр: Поканените на вечерята, всякакви присъстващи....
В/. Християнина е призван да дойде и на съд за да даде отчет за себе си и за работата си.
В крайна сметка християнина ще дойде пред Христовото съдилище за да получи награда според делата му...

2. ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
Християнина е възлюбен от Бога за да може и самият християнин да има любов към другите.

1.Призоваването на хората да изпълняват Божиите задачи не е бреме а е служение на ЧЕСТ.

2.Призоваването на хората към служение не е тирания а е служение на БРАТСТВО.

3.Призоваването на хората на съд не е само съд на справедливост но е и СЪД НА ЛЮБОВ.

Тези три големи и важни факта определят смисъла на самият ПРИЗИВ.

3. ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
Християнина никога не се отставя изхвърленият на произвола на съдбата. Христос е постоянна бди за неговия живот и го придружава през всичките дни на живота му
Ис.49:15... Може ли жена да забрави сучещото си дете
Та да се не смили за чадото на утробата си?
Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

Преди да приключим с прочетения текст и да преминем към следващия, нека за кратко да споменен нещо за израза

ПРИЗВАНИ ОТ БОГА.

1. ап.Павел в Римл.1:1 ни казва:... Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога...
В гръцкия език думата апостол означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК. Това означава,че християнина като призван от Бога е ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК на Христовото посолство.
Призвания е изпратен в този свят да говори за Христос, да върши дела за Христос и да живее за Христос.
Християнина със своя живот показва на хората Христос във истинската светлина и агитирва за вяра в Него или се оказва неспособен за това.

2. ап. Павел в І.Кор.1:2 казва:... до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии...
Главната идея на това слово е – ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..
Съботата е свята, защото тя се отличава от останалите дни на седмицата; Бог е свят във висша степен, защото Той се отличава от хората. Да бъдеш призван за светия означава да бъдеш призван да бъдеш различен - отличаващ се от другите хора.

Светът има своите норми, правила и ценности, но християнинът се отличава с това, че за него единственото мерило и образец се явява Господ Исус Христос и най голямата ценност е верноста на Господ Исус.

Божието призвание оказва обединително влияние над хората да се свържат по между си посредством убеждението, че те се съучастници в БОЖИЕТО НАМЕРЕНИЕ ЗА ТЯХ. – Римл.8:28...
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Призвани от Бога – това е привилегия и вдъхновение в христиански живот – живот за Бога.
ІІ.Петр.1:10... Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели , никога няма да изпаднете.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
- ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО! – ВТОРА РОЛЯ
- ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА
ПОЧИТ – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ
- ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
- ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
- ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
- ПРИЗВАНИ ОТ БОГА - означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК и ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..

Ямбол, 22.09.2011 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ