НА КЪДЕ ?
„ЗА РИБА” ИЛИ „ЗА ХОРА”?
Йоан 21:1- 3
„ЗА РИБА” ИЛИ „ЗА ХОРА”?
Йоан 21:1- 3
УВОД:
Това е последната глава на евангелието на Йоан
и тя описва третото явяване на Исус пред апостолската група.
Първото явяване на Исус Христос във възкресеното тяло пред учениците му беше в самия ден на възкресението, но тогава Тома не беше там (Йоан 20:19-24).
Второто беше след осем дни, специално за Тома (Йоан 20:26-29) – това, което празнуваме на Томина неделя.
А това, за което става дума в тази глава, беше третото явяване на Исус (Йоан 21:14).
За разлика от първите две, третото не беше в Юдея, а в Галилея. Спомнете си, че и в Евангелието на Матей се казва, че когато Исус възкръсна, Той каза на жените: „Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.” (Матей 28:7). И тука виждаме че това се изпълнява и Исус се явява на апостолите не само в Юдея, но също и в Галилея – край Тивериадското езеро (ст.1-3).
И З Л О Ж И Н И Е
Това е последната глава на евангелието на Йоан
и тя описва третото явяване на Исус пред апостолската група.
Първото явяване на Исус Христос във възкресеното тяло пред учениците му беше в самия ден на възкресението, но тогава Тома не беше там (Йоан 20:19-24).
Второто беше след осем дни, специално за Тома (Йоан 20:26-29) – това, което празнуваме на Томина неделя.
А това, за което става дума в тази глава, беше третото явяване на Исус (Йоан 21:14).
За разлика от първите две, третото не беше в Юдея, а в Галилея. Спомнете си, че и в Евангелието на Матей се казва, че когато Исус възкръсна, Той каза на жените: „Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.” (Матей 28:7). И тука виждаме че това се изпълнява и Исус се явява на апостолите не само в Юдея, но също и в Галилея – край Тивериадското езеро (ст.1-3).
И З Л О Ж И Н И Е
І. ИСУС КАЗА НА СИМОН:
„ОТ СЕГА ЧОВЕЦИ ЩЕ ЛОВИШ” - (Лука 5:10).
Беше минало разпятието, беше минало възкресението и учениците като че ли бяха доста уморени. Защото всичко се беше случило невероятно бързо.
В Рамките на около 10 дни бяха се случили толкова много събития: Исус беше възкресил Лазар, на другия ден беше влязъл в Ерусалим като цар, след това беше поучавал в храма, после се състоя последната вечеря, последваха молитвата на Елеонския хълм, предателството и залавянето, осъждането, разпятието, а след това и възкресението на третия ден. Всичко това беше много емоционално, много напрегнато за апостолите.
Така че, може би ап. Петър си помисли: „Ако отидем да правим нещо ще се успокоим от всичко това, което сме преживели.
И той каза: „Да отидем за риба.”.
Трябваше ли апостол Петър да каже това. Този който трябваше да бъде употребен за основаването и изграждането на новозаветната църква, трябваше ли да има такова мислене и такава постъпка?.
Спомнете си какво му каза Исус когато го призова: „От сега човеци ще ловиш” (Лука 5:10).
А пък Петър вместо да каже на апостолите: „Отивам да ловя хора – отивам да благовествам.”, каза! „отивам да ловя риба.”
Няма нищо лошо в риболова, разбира се, но тук има нещо много опасно. Като че ли думите на ап.Петър предават едно такова настроение:
„Ето, Великден мина, Исус възкръсна, но, както казват хората: „Всяко чудо за три дни.”… Дайте да си подкараме нещата пак по старому. Всеки да си отива по пътя…, ние – по нашия земен път – за риба.”
И като че ли и с нас е така. Като наближи Великден, ние се настройваме като че ли ще се случи нещо необикновено. Ето, Великден идва, ние се подготвени за този най-светъл християнски празник. На Великден сме толкова радостни и щастливи. Правим програми и всичко е толкова празнично и весело – радваме се, пеем, показваме че сме живи християни. Но, като мине Великден и още една-две седмици всички се връщаме в старите си работи и ангажименти. Дори забравяме да се поздравяваме с великденския поздрав „Христос възкръсна!”.
Но, днес искам да ви кажа, че Бог има план за нас. Той не желае „да ловим риба”. Той иска да „ловим човеци” за Божието царството (Матей 4:18-19). Ние като християни сме различни от хората в този свят. Защото за хората в този свят работата или различните неща, които те правят могат да бъдат цел в живота им.
Но за нас самата цел е разширяването на Божието царство, спасението на човешки души, напредъка на Божието дело тук на земята и служението/поклонението на Бога.
Затова, каквото и да правим, ние трябва винаги да си задаваме въпроса: „Дали това, което смятам да направя е Божията воля?”
Но в нашия текст виждаме, че решението за започване на риболов беше решение на Петър. То беше неговото спонтанно решение. Апостолите се бяха събрали, но не се казва да се бяха молили или да бяха търсили Божията воля. На Петър просто му скимна и той каза: „Отивам за риба. Ходи ми се… Тръгвам.”
Но ние като християни не трябва да бъдем такива. Не трябва да правим това, което ние искаме, да ходим там, където ние искаме, да гледаме това, което ние искаме, да слушаме това, което ние искаме, да говорим това, което ние искаме и да правим това, което ние искаме. Ние трябва да правим това, което Бог желае. Той ни е изкупил от смъртта с драгоценната кръв на Сина си и ние сме Му се предали като доброволни роби, слуги и настойници да вършим Неговата воля.
В Яков 4:13-16 четем:
…Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, - когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло. Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.
Знаеха ли апостолите какво добро трябваше да правят? Знаеха.
Те трябваше да се събират, да се молят и да чакат изливането на Святия Дух. Защото Исус им беше казал: „Стойте в Ерусалим докато се облечете със сила отгоре!” (Лука 24:49).
И те трябваше да се молят, да търсят Божието лице, да се покланят на Бога, да изповядват греховете си, да очистват сърцата си и да чакат. Но, вместо да търсят Божията воля, апостолите самоволно тръгнаха за риба. Трябваше ли те да тръгват за риба? Това беше едно връщане към старите неща. Няма нищо лошо в ходенето за риба или вършенето на нашите ежедневни работи. Но, времето и мястото по който правим тези нещата говорят и показват какво е нашето отношение към волята на Бога.---- Кр.размишление…..Бог иска едно ние вършим друго….и казваме Бог да нареди……
„ОТ СЕГА ЧОВЕЦИ ЩЕ ЛОВИШ” - (Лука 5:10).
Беше минало разпятието, беше минало възкресението и учениците като че ли бяха доста уморени. Защото всичко се беше случило невероятно бързо.
В Рамките на около 10 дни бяха се случили толкова много събития: Исус беше възкресил Лазар, на другия ден беше влязъл в Ерусалим като цар, след това беше поучавал в храма, после се състоя последната вечеря, последваха молитвата на Елеонския хълм, предателството и залавянето, осъждането, разпятието, а след това и възкресението на третия ден. Всичко това беше много емоционално, много напрегнато за апостолите.
Така че, може би ап. Петър си помисли: „Ако отидем да правим нещо ще се успокоим от всичко това, което сме преживели.
И той каза: „Да отидем за риба.”.
Трябваше ли апостол Петър да каже това. Този който трябваше да бъде употребен за основаването и изграждането на новозаветната църква, трябваше ли да има такова мислене и такава постъпка?.
Спомнете си какво му каза Исус когато го призова: „От сега човеци ще ловиш” (Лука 5:10).
А пък Петър вместо да каже на апостолите: „Отивам да ловя хора – отивам да благовествам.”, каза! „отивам да ловя риба.”
Няма нищо лошо в риболова, разбира се, но тук има нещо много опасно. Като че ли думите на ап.Петър предават едно такова настроение:
„Ето, Великден мина, Исус възкръсна, но, както казват хората: „Всяко чудо за три дни.”… Дайте да си подкараме нещата пак по старому. Всеки да си отива по пътя…, ние – по нашия земен път – за риба.”
И като че ли и с нас е така. Като наближи Великден, ние се настройваме като че ли ще се случи нещо необикновено. Ето, Великден идва, ние се подготвени за този най-светъл християнски празник. На Великден сме толкова радостни и щастливи. Правим програми и всичко е толкова празнично и весело – радваме се, пеем, показваме че сме живи християни. Но, като мине Великден и още една-две седмици всички се връщаме в старите си работи и ангажименти. Дори забравяме да се поздравяваме с великденския поздрав „Христос възкръсна!”.
Но, днес искам да ви кажа, че Бог има план за нас. Той не желае „да ловим риба”. Той иска да „ловим човеци” за Божието царството (Матей 4:18-19). Ние като християни сме различни от хората в този свят. Защото за хората в този свят работата или различните неща, които те правят могат да бъдат цел в живота им.
Но за нас самата цел е разширяването на Божието царство, спасението на човешки души, напредъка на Божието дело тук на земята и служението/поклонението на Бога.
Затова, каквото и да правим, ние трябва винаги да си задаваме въпроса: „Дали това, което смятам да направя е Божията воля?”
Но в нашия текст виждаме, че решението за започване на риболов беше решение на Петър. То беше неговото спонтанно решение. Апостолите се бяха събрали, но не се казва да се бяха молили или да бяха търсили Божията воля. На Петър просто му скимна и той каза: „Отивам за риба. Ходи ми се… Тръгвам.”
Но ние като християни не трябва да бъдем такива. Не трябва да правим това, което ние искаме, да ходим там, където ние искаме, да гледаме това, което ние искаме, да слушаме това, което ние искаме, да говорим това, което ние искаме и да правим това, което ние искаме. Ние трябва да правим това, което Бог желае. Той ни е изкупил от смъртта с драгоценната кръв на Сина си и ние сме Му се предали като доброволни роби, слуги и настойници да вършим Неговата воля.
В Яков 4:13-16 четем:
…Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, - когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло. Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.
Знаеха ли апостолите какво добро трябваше да правят? Знаеха.
Те трябваше да се събират, да се молят и да чакат изливането на Святия Дух. Защото Исус им беше казал: „Стойте в Ерусалим докато се облечете със сила отгоре!” (Лука 24:49).
И те трябваше да се молят, да търсят Божието лице, да се покланят на Бога, да изповядват греховете си, да очистват сърцата си и да чакат. Но, вместо да търсят Божията воля, апостолите самоволно тръгнаха за риба. Трябваше ли те да тръгват за риба? Това беше едно връщане към старите неща. Няма нищо лошо в ходенето за риба или вършенето на нашите ежедневни работи. Но, времето и мястото по който правим тези нещата говорят и показват какво е нашето отношение към волята на Бога.---- Кр.размишление…..Бог иска едно ние вършим друго….и казваме Бог да нареди……
А/. Отивам да ловя риба – това е ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПРИЗВАНИЕТО ДАДЕНО ОТ БОГА.
Отиването за риба практически показва, че в този момент те желаеха да живеят за себе си, а не за Бога!
И точно затова Исус им се яви когато бяха отишли за риба – за да ги върне към призванието им. Те се бяха отклонили от призванието си. А какво беше това призвание?
Лука 5:1-11- Още в самото начало, когато Исус каза на Петър да хвърли мрежата след цяла нощ неуспешен риболов и тя се препълни, мрежите им се прокъсваха и те извикаха помощници и напълниха две ладии с риба „до толкова, щото щяха да потънат”.,
тогава Петър каза: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!” (Лука 5:8). А Исус му каза – „Не бой се, Петре, отсега човеци ще ловиш!” (Лука 5:10). С отивам да ловя риба, ап.Петър се върна малко назад.
И затова Господ се яви на апостолите този трети път – за да потвърди тяхното призвание те да служат на Бога, призвание за служение, призвание за ученичество, призвание за следване на Христос, призвание за апостолство.
Отиването за риба беше едно „леко” връщане назад. И те нищо не уловиха, нямаха успех! – Йн.21.3 „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.”
Б/. Свидетелството на БЕЗПЛОДИЕТО.
Ако апостолите бяха излезли за риба по Божията воля, те щяха да имат плод за своето усърдие и за положения труд. Но те не бяха уловили нищо. Това означава, че нещо не беше наред, че нещо е станало с тях.
Цяла нощ работа в морето за ровене на риба и без никакъв плод в мрежите им Е ГОЛЯВОТО Е ВЕРНО СВИДЕТЕЛСТВО НА ХРИСТОВИЕ ДУМИ - от евангелието на Йоан 15:5 където Исус каза:
…Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо…
Кр.размишление ---- правим групи и те се разпадат, строим църкви и те се опразват, откриваме училища и те са без ученици, пастори сме но без овце….. НЕЩО НЕ Е НАРЕД! Да ли някои ще се осъзнаят, че правят нещо в името на Бога но без Бога и нямат плодове, ще имат ли силе да направят като ап.Петър – Йн.21:7…А Симон Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха /защото беше гол/ и се хвърли в езерото…
Дано някои се осъзнаят защото са голи духом и се виждат техните плътски дела, да се облекат с Христовата дреха и да се хвърлят в житейското море да ловят не риба за себе си а хора за Христос и Неговата църква….
Като тръгнаха в посока в която Бог не ги беше призвал, апостолите бяха неуспешни.
Отделени от Него, без Христос в живота си, ние сме нищо, и не можем да направим нищо. Така че, ние винаги трябва да преглеждаме нашето духовно състояние и плодовете на земния ни духовен живот, дали сме наред с Бога или сме допуснали нещо друго да заеме първото място в живота ни. Ако това се е случило, тогава ние започваме да правим това, което ние искаме, а не това, което Бог иска.
Ако това се случи, ние ще имаме горчиви плодове в живота си и по някога не го усещаме и продължаваме да живеем така.
Затова им се яви Исус – да ги върне от отклонението от призванието им, да оправи отношението им, да ги настрои изцяло само за Божията работа и да настрои сърцата им да бъдат „съвършено разположени към Господа” (2 Летописи 16:9).
ІІ. ТИ КАКВО ЩЕ КАЖЕШ?
1. Отивам за риба – за себе си…. За моя слава, моя облага…тн.
2. Боже ето ме, взе ми и нека върша твоята воля – не както аз иска, не както аз разбирам, но моята воля, но всичко мое е твое…
02.03.2008г.
пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
ОБЦ „Шалом”-Ямбол
Няма коментари:
Публикуване на коментар